€9.12 млрд.
Принос към БВП на България по време на строителството
Социално-икономически ползи
Социално-икономическите ползи
Екологичните аспекти на проекта за изграждане на 7ми и 8ми блок на Площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000 подчертават неговото стратегическо значение в контекста на европейската климатична политика, националните цели за декарбонизация и новия регулаторен режим, въведен чрез CBAM. Механизмът за въглеродна корекция на границите превръща въглеродната цена в ключов икономически параметър, който пренарежда конкурентоспособността на енергийните технологии и позиционира ядрената енергия сред най-предпочитаните нисковъглеродни решения заради нейния минимален въглероден отпечатък.
много нисък въглероден интензитет
Около 12 g CO₂/kWh, докато при въглищните централи емисиите достигат приблизително 900 g CO₂/kWh.
Предотвратяване на близо 7,3 млн. тона CO₂ годишно
При прогнозна цена на въглеродните квоти от 88 евро за тон CO₂ това се равнява на приблизително 638 милиона евро годишно избегнати разходи.
С новите два блока това би спестило над 1,28 милиарда евро годишно. Това представлява значим икономически фактор, който ще окаже пряк положителен ефект върху разходите в енергийния сектор.
В тази рамка ядрената енергетика се очертава като критичен инструмент за заместване на въглеродно интензивните мощности. Тя спестява милиони тонове CO₂ годишно, намалява зависимостта от изкопаеми горива и осигурява високодостъпна базова мощност с практически нулеви разходи за емисии. Остойностяването на избегнатите емисии разкрива значителен финансов потенциал, който подкрепя икономическата жизнеспособност на проекта и носи съществени обществени ползи – от подобряване на качеството на въздуха и редуциране на здравните разходи до стабилизиране на цените на електроенергията за индустрията и домакинствата.
Проектът за нови мощности на площадката на АЕЦ Козлодуй предлага устойчиво решение за намаляване на въглеродния отпечатък, адаптиране към климатичните ангажименти и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика в условията на енергиен преход.
Нов тласък за българската икономика
7 000-8 000
Преки работни места (в пикова фаза на строителство)
Над 30% дял
Дял на български компании в изграждането на проекта
€55 млрд.
Ефект върху БВП на България по време на експлоатация
7.3 млн. тона
Спестени въглеродни емисии годишно от един блок
1 ядрена мощност = милиони домакинства
Една ядрена електроцентрала с мощност около 1000 MW може да осигури електроенергия за над 2 милиона домакинства, при постоянна и предвидима работа, независимо от климатичните условия.
Над 90% коефициент на използваемост
Ядрените мощности работят с един от най-високите коефициенти на използваемост в енергетиката – над 90% годишно, което означава почти непрекъснато производство на електроенергия.
Почти нулеви CO₂ емисии при производство
Производството на електроенергия от ядрени мощности не отделя въглероден диоксид по време на работа, което ги поставя сред най-нискоемисионните енергийни източници.
Проектирани за десетилетия напред
Съвременните ядрени мощности са проектирани за експлоатация от 60 и повече години, с възможност за удължаване при спазване на всички изисквания за безопасност.
Безопасност чрез независими системи
Ядрените съоръжения разчитат на многостепенна система за безопасност, включваща независими активни и пасивни защитни механизми, проектирани да предотвратят и ограничат всякакви отклонения.
Една от най-регулираните индустрии в света
Ядрената енергетика е подложена на строг национален и международен контрол, включително постоянен мониторинг, проверки и лицензионни режими.
