Екология и безопасност
Безопасност и околна среда
Обем, управление и себестойност на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво (ОЯГ)
Стандартен 1000 MW леководен реактор годишно генерира (директно и индиректно) около 200 – 350 м3 ниско и средно радиоактивни отпадъци. Годишно се генерират и около 20 м3 (27 тона) отработено гориво, като този обем намалява до 3 м3 след преработка (витрифициране)
350 m³
Обем на еднофамилна къща
300 m³
Обем на ниско и средно радиоактивни отпадъци
20 m³
Обем на отработеното ядрено гориво (ОЯГ)
3 m³
Обем на високо-радиоактивните отпадъци след преработка на отработеното ядрено гориво
1 ядрена мощност = милиони домакинства
Една ядрена електроцентрала с мощност около 1000 MW може да осигури електроенергия за над 2 милиона домакинства, при постоянна и предвидима работа, независимо от климатичните условия.
Над 90% коефициент на използваемост
Ядрените мощности работят с един от най-високите коефициенти на използваемост в енергетиката – над 90% годишно, което означава почти непрекъснато производство на електроенергия.
Почти нулеви CO₂ емисии при производство
Производството на електроенергия от ядрени мощности не отделя въглероден диоксид по време на работа, което ги поставя сред най-нискоемисионните енергийни източници.
Проектирани за десетилетия напред
Обем на високо-радиоактивните отпадъци след преработка на отработеното ядрено гориво
Безопасност чрез независими системи
Ядрените съоръжения разчитат на многостепенна система за безопасност, включваща независими активни и пасивни защитни механизми, проектирани да предотвратят и ограничат всякакви отклонения.
Една от най-регулираните индустрии в света
Ядрената енергетика е подложена на строг национален и международен контрол, включително постоянен мониторинг, проверки и лицензионни режими.
Съхранение на отработено ядрено гориво
Басейните за съхранение на ОЯГ до реакторите, както и тези в централизираните съоръжения като CLAB в Швеция, са с дълбочина 7-12 метра, за да позволят няколко метра вода над използваното гориво. Многобройните стелажи са изработени от метал с включени неутронови абсорбатори. Циркулиращата вода едновременно предпазва от радиацията и охлажда горивото. Тези басейни са здрави конструкции, изработени от дебел стоманобетон със стоманени обвивки. Хранилищата до реакторите често са проектирани да съхраняват цялото използвано гориво, произведено през планирания експлоатационен живот на реактора.
ОЯГ, което не се преработва за извличане на полезните радиоактивни материали, съдържащи се в него, може да се третира от регулатора на съответната страна като високо-радиоактивен отпадък, подлежащ на дългосрочно съхранение в специални подземни хранилища. Това решение обаче засега се изпълнява ефективно само от Финландия и Швеция, като шведското съоръжение тепърва предстои да бъде построено. И двете хранилища са проектирани така, че да е възможно последващо извличане на ОЯГ от тях с цел преработка или използването му като гориво в реактори с бързи неутрони. ОЯГ като гориво за реактори с бързи неутрони представлява изключително ценен енергиен ресурс. За сравнение, един килограм свежо гориво за сегашните леко-водни реактори съдържа 500 GJ/kg докато ОЯГ като гориво в реактор с бързи неутрони съдържа 28,000 GJ/kg с възможност да се произвежда допълнително ядрено гориво (ако реакторът е от тип „бридер“). От тази гледна точка, ОЯГ, което се съхранява в АЕЦ Козлодуй, е един от най-ценните ресурси, които притежава българската държава.
Третиране и стойност на отработено ядрено гориво
В публичното пространство се разпространяват твърдения, че управлението на ОЯГ, както и дългосрочното съхранение на високо-радиоактивните отпадъци, са изключително скъпи дейности, а самите ОЯГ и отпадъци са огромна опасност за всички хора. Всъщност, конструкцията на контейнерите за сухо съхранение на ОЯГ позволява, както се вижда на снимката горе, хората спокойно да седят и работят до тях, без каквато и да е опасност за тяхното здраве.
Стоманата и бетонът в тях екранират напълно радиацията, а последващото витрифициране (остъкляване) на високо радиоактивния отпадък, останал след използването на ОЯГ по един или друг начин, надеждно гарантира, че радиоактивните вещества няма да се разпространят в околната среда. За да се добие представа за стойността на управлението на ОЯГ и високо-радиоактивните отпадъци, може да се посочи, че стойността на сухото хранилище за съхранение на ОЯГ, изградено в АЕЦ Козлодуй за ОЯГ от затворените малки реактори, е 70.5 милиона евро, което е значително по-малко от стойността на електроенергията, произведени от тези малки реактори.
В САЩ, от всеки произведен и продаден киловатчас електроенергия се заделят 0.1 цента/квтч, във Франция, която прераработва ОЯГ, се заделят 0.14 евроцента/квтч. Изграждането на дългосрочното хранилище във Финландия струва 3.5 милиарда евро, които се отразяват като 0.3 евроцента/квтч от цената на електроенергията през 50 годишната експлоатация на сега действащите ядрени реактори в страната.
Басейните за съхранение на ОЯГ до реакторите, както и тези в централизираните съоръжения като CLAB в Швеция, са с дълбочина 7-12 метра, за да позволят няколко метра вода над използваното гориво. Многобройните стелажи са изработени от метал с включени неутронови абсорбатори. Циркулиращата вода едновременно предпазва от радиацията и охлажда горивото. Тези басейни са здрави конструкции, изработени от дебел стоманобетон със стоманени обвивки. Хранилищата до реакторите често са проектирани да съхраняват цялото използвано гориво, произведено през планирания експлоатационен живот на реактора.
Оценка на въздействието върху околната среда
В съответствие с изискванията на чл. 81 от Закона за защита на околната среда, проектната компания предприе действия за извършване на процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За извършването на ОВОС от изграждането на нова ядрена мощност на площадката на „АЕЦ Козлодуй”, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД нае международния консорциум Дикон АД – Аксион Инхенерия, избран сред седем кандидати в резултат на конкурсна процедура.
Дейностите, извършени съгласно горепосочения Договор са свързани с изготвянето на „Задание за обхват и съдържание на Доклада по ОВОС“, извършване на анализ и оценка, резултатите, от които да бъдат използвани за разработване на самия Доклад по ОВОС. На основание законовите изисквания, са извършени независими анализи и проучвания и са проведени консултации със заинтересованите институции и засегната общественост, в т.ч и в трансграграничен контекст. Проведени са пет срещи за обществено обсъждане на Доклада по ОВОС в Република България и три в Република Румъния, изготвени са становища в отговор на коментарите на засегната общественост, проведени са и писмени консултации с компетентните органи във Федерална Република Австрия.
Резултатите от независимите анализи и извършената оценка за всички фази от развитието на инвестиционния проект – строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрената централа, се свеждат до следните заключения:
- Не се очаква нерадиационно въздействие върху компонентите и факторите на околната среда.
- Не се очакват радиационни въздействия върху водите, земите и почвите, геоложката среда, земните недра, земеползването, минералното разнообразие, биологичното разнообразие, екологията и културните ресурси; площи, обитавани от защитени, важни и чувствителни видове на флората и фауната; живописни местности; местности и обекти с историческо и културно значение, обекти защитени от международен или национален закон, както и върху човешкото здраве.
- Не се очаква да има отрицателно въздействие от радиоактивните отпадъци при спазване на плановете за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение и всички действащи български и международни законови изисквания и практики.
- Приносът на новото съоръжение към радиационния фон в околността на гр. Козлодуй от външно радиационно облъчване е пренебрежимо малък дори и в кумулация със съществуващите ядрени съоръжения на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Кумулативното въздействие в радиационен аспект върху околната среда е оценено като незначително и не се очаква кумулативно въздействие в нерадиационен аспект.
- Не се очаква трансгранично въздействие. Върху териториите на съседни държави.
На 27.01.2015г. Министъра на околната среда и водите одобрява доклада по ОВОС за изграждане на нова ядрена мощност на площадката в АЕЦ „Козлодуй“ на при разгледаните две алтернативи на технически решения за ядрени съоръжения: алтернатива А 1 и алтернатива А 2 (изцяло нов проект реактори).
Решението на Министъра на околната среда и водите е обжалвано от представители на неправителствени организации и е образувано административно дело пред Върховния административен съд (ВАС). Това е честа практика за спиране или забавяне на изпълнението на сериозни държавни проекти от малка група силно мотивирани и съмнителни „експерти – еколози“.
